Арно Жоани за Айфеловата кула от проблеми в българскотото уч

Арно Жоани е на 28 години, от Брест, Франция. От две години преподава във френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София. Живее с българска учителска заплата. Тук му харесва, луд е по работата си, разбира от театър, катери планини, има уважението на "подгответата" (взискателен, оценки не подарява) и одобрението на техните родители. Последните с радост са поели грижата за наема на мосю Жоани в София, който иначе не би могъл да издържи на битовия натиск.

Говори български, още повече разбира, но за интервюто съвсем отговорно е довел преводач - Таня Райновска, негова колежка, която преподава френски на 10-и клас.

Как попаднахте в България?

- Дойдох преди две години, за да преподавам френски. Най-напред договорът ми беше за 1 година и тъй като ми хареса страната, а след това и работата в гимназията, колегите, реших да остана още една допълнителна година. Тази година ми е третата, което означава, че се чувствам добре в България и много харесвам преподавателската работа.

Българска заплата ли получавате?

- Работя на стандартен договор, получавам българска заплата.

По каква програма преподавате?

- В моите часове съм доста свободен да подбирам различни методи. Най-важното е да помагам на учениците да се изразяват по-добре устно. Работя с това, което засяга фонетиката, произношението, свободата на изразяване, устния френски. Освен това ги запознавам с всичко, което се отнася до френската цивилизация и култура, не само френска граматика, а цивилизация. Това са спецификите на преподаването на френския език като чужд.

Тази година за пръв път водя часове по бизнес френски. Целта е да запозная учениците с бизнес отношенията във Франция, с живота на френските предприятия и в по-далечна перспектива да ги подготвя един ден да си търсят работа във Франция. Как да водят кореспонденция типично по френски, специфични термини.

Справяте се много добре на български.

- Уча български, откакто съм в България. Но не по някаква система - с всеки изминат ден научавам по малко. Не разполагам с време да го уча методично, старая се да слушам внимателно хората около себе си. Когато съм по-свободен, си записвам думи и се опитвам да ги уча.

Във Франция имахте ли опит като преподавател?

- Моята специалност се нарича преподаване на френския език като чужд. Имам и друга - в областта на театъра. За мен сега е много интересно да съчетавам преподаването на френски език с театрални ателиета, които водя в гимназията. Смятам, че е много стимулиращо за учениците да учат френски посредством артистични методи, техники, свързани със спектакъла.

Разбирате от жанрове - драма или фарс е това, което се случва в българското образование?

- И двете едновременно. Още от самото начало в България ми се стори, че ситуацията на учителите тук е скандална. Изглежда, образованието не е считано за богатство от страна на управляващите. А според мен, за да може една страна да функционира добре, е изключително важно да се даде приоритет на образованието, на обучението. Именно това позволява на една държава да се развива. Защото именно младите, добре обучени, квалифицирани хора могат да създадат бъдещето на една страна.

Истината е, че когато пристигнах в България, в началото преживях шок, когато си дадох сметка, че учителите, които, бях свидетел, работят със сърце и душа и страшно съзнателно, получават заплати, които не им позволяват да живеят нормално, достойно. Сам се убедих, че една заплата не покрива наема, който трябва да плащам. Затова има много малко или почти няма млади хора, които биха си позволили с талант и страст да упражняват тази професия - тя не им позволява да водят нормално съществуване. Което е много обезпокояващо. Професията застарява, възрастта на учителите все повече се увеличава и няма ново поколение, което да смени стария педагогически екип.

Преподавателите, които упражняват тази професия тук, са хора, които могат да си го позволят, които вече са осигурени, имат собствен апартамент, не плащат наем и вече имат някакъв социален статус. Много често това са омъжени жени, които могат да разчитат на техните половинки да ги подпомагат финансово или пък работят на няколко места едновременно. Почти невъзможно е един млад учител да започне в тази професия и да разчита на себе си, само на тази заплата.

Качеството на образованието и проблемите там само до заплащането ли се свеждат?

- Не, но когато липсват прилични заплати и изобщо средства, свързани с образованието, материална база... в много училища например учителите си плащат от джоба учебниците, по които преподават, маркерите, фотокопията. Без това да е осигурено, не можем да говорим за изисквания към някакво качество на преподаването. Моите колеги ми се струват много добре квалифицирани, степента на владеене на френски е много висока, тоест проблемите не засягат квалификацията на преподавателите, а статута на учителя. И то не само отношението на правителството към тях, а отношението на цялото общество към учителите. Не се осъзнава достатъчно добре важността на тази професия и спецификите й. Това не е обикновена професия.
Много странно ми се струва тук, че когато се стачкува, учителят трябва да остане 8 часа на работното си място. Във Франция, когато учителите протестират, те си остават вкъщи или манифестират по улицата, организират различни митинги.

От една седмица насам забелязвам, че колегите са уморени. Те стоят всекидневно 8 часа в гимназията. Това е много изтощаващо психологически, много фрустриращо е за един учител да стои в празна гимназия без ученици.

Вие лично стачкувате ли?

- Да (на български).

Как изглежда протестът във Френската гимназия?

- Стачкуваме като всички. Правим по няколко събрания на ден, на които се анализира ситуацията, взимат се различни решения. С надежда чакаме да бъдем чути. Заедно разсъждаваме върху различни начини да привлечем вниманието не само на правителството, но и на обществото. Да внушим колко е важна нашата професия. Ако продължим по този начин, ситуацията ще се обърне не само срещу учителите, но срещу цялото общество, всички ще страдат.

Защото, ако държавното образование не е качествено, ето последствията - ще се появят все повече частни училища, които ще дават по-големи заплати на учителите, ще предлагат по-добри условия, например по-малко ученици в клас, и само единици хора, които биха могли финансово да си позволят частно училище, ще имат привилегията да учат. Това противоречи на социалния модел, съществуващ в момента в България.

Как бихте могли да направите разлика между един добър и един посредствен преподавател?

- Чух, че министерството предлага модел за оценяване на учителите. Става дума за диференцираното заплащане, тоест да се оценят по определени критерии добрите и посредствените учители. Това ми се вижда странно. Когато един учител е взет на работа в дадено учебно заведение, това вече означава, че той има квалификация, учил е, минал е през някакъв конкурс и следователно, щом е назначен, е добър учител.

Оттам нататък директорът би трябвало да решава кой е добър и кой не. Освен това има инспекторат, това са различни видове контрол, начин да се оценява работата.

Във Франция редовно има посещения от инспектори, изпратени от министерството, които наблюдават. Целта не е да се определи дали учителят е добър или лош, а да се говори с него, да се решават проблеми, да се види какви са неговите нужди, дали има нужда от допълнителна квалификация, стажове.

Във Франция разпространена ли е системата с частните уроци? Примерно деца в четвърти, пети клас, които имат големи пропуски и тръгват на частни уроци по предмети, които им се преподават в училище. Паралелен учител за материал с нормална сложност?

- Това е по-скоро рядко явление. Ако е влошено качеството на обучение, това е следствие от ниското заплащане, ниската мотивация на учителите. То си е един порочен кръг: аз съм зле платен, следователно няма да дам всичко от себе се и моето ниво спада чисто професионално.

Учителите се принуждават да дават частни уроци, за да оцеляват, и това отнема от тяхното време за подготовка, за допълнителна квалификация, отразява се на нивото на часовете им, намалява професионализма им.

Най-циничните противници на стачката говорят за учителска мафия - преподаваме зле в училище, за да можем да дообясняваме на частни уроци. Чували ли сте подобни обвинения?

- Не, не, не! Не мисля, че това е възможно.

И двамата сте учители: възможно ли е, когато получавате ниски заплати, да преподавате по-зле?

- Не мога да говоря за всички учители, а за колегите си. Откакто съм тук, изпитвам единствено и само възхищение, защото виждам хора, които получават изключително ниски заплати, които не им позволяват да живеят нормално, но хора, които работят много добре, непрекъснато правят проекти заедно с учениците, работят съвестно, на всичкото отгоре имат страшно много административна работа, която също изпълняват много дисциплинирано. Много съм впечатлен от тяхното поведение, откакто съм тук. Не съм виждал учители, които да отсъстват, които закъсняват, които не си вършат добре работата, които да се държат надменно с учениците. Виждам личности, които се държат като истински учители и се опитват да излязат от трудното положение.

Смятам, че те не биха упражнявали тази професия, ако това не беше тяхното призвание. Те имат желание да вършат точно тази работа. Все пак за тази заплата лесно биха намерили някакво друго занимание, друга професия. Примерно сервитьорка в кафене. Те упражняват тази професия, защото я обичат, упражняват я със страст. Стачкуват водени не от егоистични пориви, а защото са заинтересувани от общото състояние на образованието в България.

Каква е вашата прогноза? Ще успее ли стачката?

- Не мога да направя предвиждания, но имам надежда. Във всеки случай не е възможно да се продължи в настоящите условия, нещо трябва да се промени. Смятам, че цялото българско общество ще осъзнае много важни неща, свързани с тази професия. И при всички положения ще има подобрение в условията.

Как би изглеждал подобен протест във Франция?

- Във Франция много често има стачки, но ситуацията на образованието там е съвсем различна. Това е една професия, радваща се на признание и уважение. Министерството на образованието във Франция е с може би втория по големина бюджет, образованието е приоритет. И това е така, защото една страна се прави с образование.

Бихте ли останали в България като учител?

- Още една година със сигурност.

Ако имате избор, бихте ли записали вашето дете в българско държавно училище? (дълга пауза)

- Да, бих го записал, но много добре бих си помислил предварително в кое точно училище да го запиша. Може би във Френската гимназия, защото смятам, че там обучението е на ниво и учителите си вършат работата много добре въпреки ниските заплати.